Кои гени са най-добрите за стимулиране растежа на мускулите?

Любопитни сте, как  се стимулира растежа на мускулите? Не пренебрегвайте вашите гени. Миостатина, IGF-1 и цитокина, доказано  повлияват  на мускулната маса на животните, както на  хората. Ново изследване,  проучи тези гени, а резултатите може да ви шокират, ако сте един от многото, търсещи най-добрите добавки за бодибилдинг.Хората,  които имат по-голяма  мускулната маса и сила, в сравнение с останалата част от населението, са истински щастливци. Мъжете реагират с огромни различия, на  промените в  мускулната  маса и сила. Поради тази причина, въпросът за това как да се стимулира растежа на мускулите, води до отговори, които варират от културист до  културист.

Кои гени допринасят най-много за мускулната хипертрофия?

За всички от гореспоменатите гени, е било доказано, че  играят роля в мускулната хипертрофия. Взети са  проби  на тези гени, от  по-възрастни  мъже (на възраст 60 и повече години), заедно с прилагане на специална тренировъчна програма. Тази програма  е предназначена за увеличаване на масата и сила на  мускулите.Резултатите от изследванията сочат към един извод:

Без добри гени, сте прецакани!

Както и при  по-младите, така и при  по-възрастните  хора, участващи в проучванията, резултатите  показват променлива промяна в мускулната маса. Изследователите са проверили  18 преобладаващи гена, които играят роля във функцията на възпалението, растежа и ремоделиране на мускулите. Доказано е, че размера на мускулната маса, силата и мощта които са били постигнати, са свързани с тези конкретни гени.Това означава, че мъжете, които са имали по-високи нива  на ключовите  гени,  водещи  до мускулен растеж, показват  значително по-големи резултати, в сравнение с другите мъже. Хората с ниски изходни нива на тези гени, показват  по-малки резултати, въпреки еднаквите усилия, положени в тренировките.По принцип, това означава, че ако имате  лоши гени….сте прецакани!

Цитокин

Хипотеза 1: Степента на цитокин, в  отговор на интензивни упражнения,  ще бъде решаваща за  адаптивността на дадено лице. Например, тези с най-високите нива на отговор, след тренировка биха постигнали по-големи резултати в растежа на  силата  и мускулната  маса. Твърденията обаче,  не са подкрепени от научните доказателства.

Хипотеза 2: По-високите  изходни нива на  цитокин, биха  намалили  резултатите от тренировките. Това твърдение също не е  подкрепено с научни доказателства. За голяма изненада на изследователите, обратната  връзка при лицата с най-високо изходно ниво на цитокин1 корелира с по-големи резултати.

Хипотеза 3: Намаляване на нивата на този ген, ще бъдат свързани с по-добри резултати от тренировките. Това твърдение беше подкрепено.

IGF-1

Проучванията  установиха, че хората с най-ниско ниво на гена, показват най – лоши резултати в качването на мускулна маса, а  тези, които са имали по-високи  мускулна нива на IGF-1 показват  най-добрите резултати  в качването на мускулна маса.

Миостатина

 Проучването показа, че хората  с най-високите нива на миостатина, което е негативен фактор за растеж , всъщност постигат най-големи мускулни печалби. Това не е първото проучване, доказващо  че по-високите нива на миостатина са свързани с повишени печалби в мускулната маса. Настоящото проучване е установило, че тренировъчната програма с упражнения за съпротива,  води до намаляване на нивата на  миостатина. Подтискането на миостатина,  след този вид упражнения, води до покачване на мускулната маса след тренировката.

 Изследванията  също така показват, че величината на миостатина, потискана в резултат на тренировките,  е силно свързана с покачването на мускулната  сила и маса.Това, което прави това проучване толкова важно е, че изходните нива на няколко гени, прогнозират  степента на мускулната хипертрофия и сила, като се  има предвид, че промени в генната експресия, вследствие на тренировката.Тези резултати показват, че по-високите изходни нива на някои  ключови гени в мускулите, представляват значително  предимство за някои по-възрастни хора. Лицата с ниски изходни израз на тези гени, показват по-малко адаптация, както и по – слаби резултати, въпреки засилената  генна експресия в отговор на тренировките. Тези гени са обещаващи като полезни предиктори на резултатите от тренировките, които биха могли да бъдат използвани за разработване на по-ефективни схеми на упражненията,  за поддържане на мускулната функция при възрастните.

 

Коментари

Коментирай

Отговори

* Име:
* е-мейл: (Не се публикува)
   Уебсайт: (добавете http://)
* Коментар:
Код: